lemidia's mandala made by Ven

понеделник, 21 юли 2014 г.

Мария

очните жлези отделят в обратна посока
боли отвътре яде човърка
гледам синините по ръцете ти
спаружената кожа
беззъбата усмивка

страх от изчезването ти
прониква в сънищата
избива цветните
прокарва черно и бяло
кара ме да будувам

тялото ти не е отделено
от психиката
бавно и постепенно
отблъсква физиката
не позволявай

да се случи скоро
изчезването
тука съм за тебе
както ти беше
ще те гледам като бебе

сряда, 16 юли 2014 г.

добре дошъл


Порите запушени
прах по селските пътища
бродерии градушка
върху стъклата

ще познаеш къщата по миризмата
пържени картофени кюфтета
некролог на входната врата
надробена фасада

влизай без да чукаш
няма да те изгонят
ракия ще ти сипят
може да пренощуваш

спалните на втория етаж
ограждат банята тоалетната
птици вият гнезда под покрива
кръжат мухи навсякъде

паяци отделят жлези по ъглите
улавят хвъркати насекоми
завист на осемте крака
за липсата на криле

всяко настоящо случване
показател за преходност
чувствай се като у дома си
гладен жаден няма да останеш

само нахрани комарите.

понеделник, 14 юли 2014 г.

тялото

моето наказание
клетките регенерират
сърдечните клапи изпомпват
кожата настръхва
под чуждо влияние

божествено било
плезя се
да разруша
образа
подобието

блудства със себе си
пълни изпразва се
пуска си кръв

гледа мрази се
кашля киха долавя сигнали
сърби го носът
сетивата му пречат

боли го под ребрата
лимфните възли запушени
от отрицания
от целуване чужда плът

рисува спомени лявото полукълбо
дислексия ги разколебава
размества пренарежда

бижута прави дясното
и двете не могат да спят

долната част е празна
горната непряко допълнение
двуполюсност
нужда от пълен
член

отглежда козина
готви
слага очила
да вижда отвъд мъглата

моето тяло
обречено
на съществуване


понеделник, 7 юли 2014 г.

изтривам те
от мислите спомените желанията си
не питай защо как
не питай

трудно
отговарям
на незададен въпрос

докато не ти пука
ще трия
като започне
ще те съзерцавам

как се гърчиш
в незадоволена
потребност
от мен

понеделник, 30 юни 2014 г.

връзка

дращя по кората ти
до лимфа до червено
скарифицирам повърхността
бележа я със съществуване
to see


стича се на струи
запушвам устата
да не те боли

блокирам обонянието
мириса ми не надушваш

само го мислиш
чертаеш форми

съзнанието
подсъзнанието
иска да усети
оближе
докосне

вързани ръце
отрязан език
наранена кожа

нямат шансове
желанията ти
да бъдат
удовлетворени

искаш
още искаш

тъпанчета
пукнати
гласа
смеха
не чуват

очите ще ти оставя
напук на другите сетива
гола да ме гледат

четвъртък, 19 юни 2014 г.

прелиствам го наобратно
тефтера
чудя се за нея ли да пиша
за другата ли
решавам и за трите

А: обикаля алеята
тропа с очуканите си токчета
пуши цигара
разговаря
(с времето миналото света дърветата)
не й е скучно

Б: седи прехвърлила крак върху другия
на паралелната алея
хвърля храна на гълъбите
пуши цигара
псува се че кашля
(псува времето птиците
дето не остаряват
все са на тоя свят
псува себе си
говори на тях)
чуди се накъде да тръгне

пия бира
разхождам се мислено
прехвърлила крак върху крак
да подпират тефтера
пуша пиша
държа цигара държа химикал
мисля спомням си мълча

искам да върна времето
то ме заплашва с отминаване
изпуснала съм го била на гарата
казвам му че го притежавам
В излишък си ми, тъпо злопаметно копеле!
казва че ще ми го върне тъпкано за обидата
скучно ми е
ще трябва пак
да хващам стоп за някъде
говоря с метачка в градската
ще ти преча ли питам
стой си спокойно казва
пуши си цигарата
много трудно изглежда се метат
опадалите цветове от липите
защото са мокри напоени
от нощния дъжд

влагата от пейката
попива по панталона
блузата кожата
вените костите
синапсите реагират
на инвазивния хлад
толкова е свежо
не знам дали да тръгна
накъде

искам да пометя мисля си
може ли за малко метлата питам
много си хубава да метеш отговаря
и Маргарита е хубава
и ти си хубава
(дребна измъчена жена с изписани вежди без зъби и сини очи)
ама управлявате метли
стой си спокойно казва
господ здраве да ти дава

не ми подаде метлата
на нея я е връчил

огледало

на тая съща пейка седяхме
ония път преди стопа за морето
на нея седя
гледам гълъбите
градските плъхове
те не ме виждат
фокусират само храна
кълват я отмерват секунди

щипя се да се уверя
не е сън не беше сън
стопът беше твърде бърз
времето сега се протаква
и цигарите го отмерват
една след друга до кутия
не помагат да не помня

твърде много отрицания има в тия редове
дали някой ден ще изглеждам
като беззъбата стара дама
дето пуши
и живее
на отсрещната пейка

тръгна си

вчера си тръгна
след като ти сготвих
не дояде омлета
виното не допи
не довърши изречението
аз го направих вместо теб
доядох допих повърнах

ще се върнеш
след няколко месеца
по-малък
ще те пренеса през прага
по-лек
безмълвен

със същия поглед
вперен
само
в
мен

събота, 14 юни 2014 г.

съществува бавно
разрязва на четири равни
слънчогледовите семки за салатата
уискито е с лед във формата на сфера

спи на пресекулки
сънува фрагментарно
обичайно лети през галерии
въздушен наблюдател

носи пари за билет в джоба на пижамата
съблича я преди лягане
обикновено не й се спи

гали го по гърба между сънищата и кошмарите
прави бижута оставя белези
плаче понякога
друг път съзерцава
остатъците от себе си с усмивка

пише насън
после забравя думите
по чаршафите по кожата
изтриват се от търкане едни в други

пише спомени
настояще
само утре няма

то винаги вече
е обречено на
бавно съществуване
Възникна грешка в тази притурка